Войната КТБ

КОЙ ЩЕ ПЛАТИ КОЛЕДНАТА  БАНИЦА НА БАНКЕРИТЕ

001

Късметче

Какви късметчета изтеглиха послушните банкерчета?

През последните месеци широката общественост беше масирано облъчвана с послания от типа „и внуците ни ще плащат за КТБ”. Много удобно беше да се маскира под този лозунг истинската причина за увеличаващия се главоломно бюджетен дефицит (т. е. заемите, които държавата ще тегли тепърва).

Уведомяваме уважаемия данъкоплатец, че нито той, нито настоящите му внуци, нито бъдещите такива ще се наложи да покриват борчове, свързани с КТБ АД.

Каква е истината – не тази на кръга „Икономедия” и близките им банкери-алхимици.

По закон средствата за изплащане на гарантираните депозити и влогове се осигуряват от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Фондът е създаден през м. април 1998 г. с цел да служи за буфер при евентуална нова криза в банковата система след удара, който тя понесе през 1997 г.

Сумите, акумулирани от Фонда, са набрани с вноски на ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ, а не на бюджета! Част от тези средства са изплатени от самата Корпоративна търговска банка АД – 89 милиона лева са вноските на банката във Фонда. Така че внуците на данъкоплатците ще бръкнат в джобовете си за да покрият тези средства само в случай, че са крупни собственици на някоя от търговските банки.

Свободните средства във Фонда за гарантиране на влоговете към 03.12.2014 г. (датата преди да започне изплащането на сумите към вложителите в КТБ АД) бяха не повече от 1 млрд лева парични средства по сметки и още толкова – инвестирани в български държавни ценни книжа (т.е., чрез инвестициите в ценни книжа Фондът до момента е кредитирал бюджета с половината от набраните в него средства). Въпросните държавни ценни книжа не могат да бъдат използвана, защото този държавен дълг никой не желае да го купи, а държавата не може да си го изкупи обратно – ще трябва да гласува още 1 милиард бюджетен дефицит.

Останалите 2,7 милиарда, необходими за изплащането на гарантираните депозити в КТБ през следващите пет години, ще бъдат предоставени на Фонда под формата на ЗАЕМ от Правителството. Средствата за заема ще бъдат взети от четири банки (Уникредит Булбанк, СЖ Експресбанк, HSBC и Citibank). Цената, която ще плати Правителството, е 1.3% годишно. Цената, която ще плати Фондът на Правителството, е 2,95%. Разликата от 180 млн лв. е за сметка на Фонда, т. е. – на търговските банки. Трябва да се има предвид, обаче, че срокът на заема реално е не повече от 6 месеца. Плановете на Правителството са да се рефинансира с дългосрочни книжа на международния пазар. Така че цената на дълга, наложена от банките-кредитори, е доста височка за 6-месечен мостови заем. Само за сравнение, актуалните пазарни лихви по шестмесечни междубанкови депозити са 1.181% годишно.

Дотук с басните за внуците-крепостни селяни на КТБ АД.

Изплащането на средствата стартира с много проблеми – основно поради множество грешки при прехвърлянето на данните на депозантите от КТБ към Фонда за гарантиране на влоговете. Опашките се извиха не при изплащането на влоговете, а пред централата на Корпоративна търговска банка – за подаване на молби за корекции в данните на депозантите. Сбъркани лични данни, стари лични данни, несъответстващи салда, липсващи суми… Само на 04.12.2014 г. (денят, на който започна изплащането) до квесторите са подадени над хиляда жалби, от които до днес са обработени не повече от 250. Изкуствено се забавя подаването на жалби чрез ограничаване на достъпа на клиентите до гишетата на банката.

Огромната маса от грешни данни е следствие от начина на формирането на масива от данни и подаването им към Фонда. При прехвърлянето е ползвана стара база данни, върху която са извършвани множество ръчни операции. Това е предпоставка за появата на редица волни и неволни грешки. Това говори или за умисъл на действията на квесторите, назначени от БНБ, или за пълна липса на контрол върху ставащото в КТБ (т. е., пълна некомпетентност), или и двете.

За посредници при изплащането на гарантираните влогове на депозантите в КТБ АД, Фондът за гарантиране влоговете в банките избра девет банки. Как ги избра, не е много ясно – единствената информация, която се прокрадна, е наличие на клонове в населените места, където КТБ има клонове. Само че се оказа,че не всички клонове в съответните населени места ще се включат в изплащанията. Интересно дали Фондът е бил уведомен предварително за тези намерения на въпросните банки? Другите критерии са дълбоко неясни, което води до резонни въпроси и съмнения за прилагане на „порочни практики” при избора.

002

Подаръците скъпи – на нас са на сърце!

Какво печелят тези девет банки от привилегията да бъдат избраници на Фонда?

Първо, деветте банки, натоварени с „тежката” задача да изплащат депозитите, получават за целта безплатен ресурс – основната награда за послушание. Второ, те инвестират неизплатената част от този безплатен ресурс и изплатената, но депозирана отново при тях. Същевременно цената на този ресурс(останал като депозит в всяка от 9 банки) за тях е доста ниска поради намалението на лихвените равнища и очертаващата се тенденция за още по-голям спад. Така те печелят доста добре от тази операция. Всъщност, тъй като преобладаващата част от тези 9 банки са чуждестранни и акумулират свободните си средства при „майките”, печалбата се излива навън, а не се инвестира в българската икономика.  Трето, те използват ситуацията да съберат от „доведените” клиенти колкото може повече такси и комисиони, понякога и в разрез с обявените предварително условия от Фонда. Четвърто, тези от тях, които финансират бюджета за цялата тази операция, имат гарантирана сигурност за инвестициите си, за разлика от търговските кредити, които се дават доста неохотно напоследък, и инвестиционните кредити, които след затварянето на КТБ няма кой друг да предоставя. Много са сложни за конструиране и обслужване и са свързани с много главоболия. Не е важно, че българският предприемач има нужда от такива кредити. Българският предприемач и без това е на изчезване в резултат от държавния и частния рекет. Пето, някои банки, чието ръководство надаваше див вой за „циреи в банковата система”, „порочни практики”, „финансови пирамиди” и други подобни определение, първи прегърнаха идеята да кредитират клиенти на КТБ АД. Нищо че фирмите, които КТБ е финансирала, според техните изказвания бяха характеризирани като кухи, шофьорски, секретарски и какви ли още не. Оказва се, че не е съвсем така или по-точно казано, съвсем не е така.

Една от тези девет банки печели и по доста повече линии. Уникредит Булбанк е предоставила на държавата ресурс при цена чувствително по-висока от пазарната, като част от консорциума от четирите банки, цитирани по-горе. Тя ще получи и най-много безплатен ресурс (над 650 милиона лева). Булбанк е посочена и като единствена банка, чрез която може да бъдат правени погашения по кредити в КТБ АД. Интересно по какви критерии беше избрана точно банката на Муамар Кадафи за целта? А, тя всъщност вече не е на Муамар Кадафи. Чия е всъщност и къде ще заминат печалбите от тази „манна небесна”, наречена КТБ? Най-видният кулинар между банкерите мъдро отсече неотдавна, че „човек трябва да си избира банката така, както си избира гадже”. Какви са точно отношенията между него и квесторите на КТБ АД, за да го изберат като единствен посредник между кредитополучателите и банката? Всъщност, в тази връзка Уникредит Булбанк е любима избраница и на голяма част от българските политико-икономически кръгове. Всички тези „екстри”, упорито и постоянно предоставяни от държавата на въпросната банка, не може да са случайни.

Друга „избраница” на властта е Първа инвестиционна банка. Тя е рекордьор по отношение на спасителни операции с държавно участие. Само на нея (за клиенти с ЕГН или БУЛСТАТ, завършващи на 9, и чуждестранните лица, които никак не са малко) и (отново) на Булбанк (за клиенти с ЕГН или БУЛСТАТ, завършващи на 5 и 6) беше дадена привилегията да изплаща депозитите на две групи вложители, вместо на една – както при другите банки. Така Първа инвестиционна банка получава от Фонда 460 милиона лева. Явно нуждата от безлихвен ресурс при нея е по-голяма, отколкото при Райфайзен Банк, която се влачи на опашката на „деветте” по общата сума на депозитите от КТБ, които трябва да изплаща. А Райфайзен Банк е банка от първа група. И клоновата й мрежа никак не е малка. Явно отсъствието на Момчил Андреев от ръководството на банката се отразява на позициите й пред отговорните за разпределението на благините фактори.

Интересно е да се направи анализ на движението на кредитните портфейли на Булбанк и ПИБ за последните месеци. Така например кредитният портфейл на Булбанк се е увеличил с близо 1 милиард само за едно тримесечие (30 юни – 30 септември 2014 г.). Очевидно една част от това увеличение е от „покъщнината” на „съседа-алкохолик” (още едно блестящо изказване на г-н Хампарцумян по отношение на КТБ АД), прибрана неизвестно защо – нали кредитите на КТБ бяха необезпечени и бъкаха от порочни практики? Разбира се, голямата част от това увеличение се дължи и на нарасналите средства, предоставени на финансови институции. Българските банки са свръхликвидни към момента и нямат нужда от краткосрочно финансиране. Явно средствата на българските граждани и фирми и на българското правителство, вложени в Уникредит Булбанк, се изнасят на минимални лихвени равнища към Уникредито, Милано. Така опосканата ни икономика скрито финансира италианските производители на печки, перални, автомобили, трактори, ябълки, круши и праскови, чиято продукция се връща на българска територия като вносни стоки.

Първа инвестиционна банка също показва съществено увеличение на кредитния си портфейл – 188 милиона лева за трето тримесечие на 2014 г. Огромната част от тях се дължи на рефинансирането на кредитите на фирми, с които Делян Пеевски документално няма нищо общо. Публично е известно, че те са негова собственост. Явно предоставеният на банката държавен ресурс за стабилизиране на ликвидността е използван отново за финансова подкрепа на определени политико-икономически „обръчи” от фирми.

Още през м. юли тази година в банковите среди се прокрадна информацията, че ръководството на ПИБ е взело „палавото” решение да изкупи КТБ със същата тази държавна помощ, дори са пристъпили към подготовка на дю дилиджънс (анализ на състоянието на банката с цел закупуването й). Вероятно към тази стъпка са били подтикнати от техния нов „корпулентен” клиент. Добре че са били своевременно „посъветвани” да не правят „глупости”, защото „няма да ги спасяват трети път”.

В интервю за „Стандарт“ от 28.11.2014 г. подуправителят на БНБ г-н Димитър Костов твърди, че на КТБ АД не е предоставена държавна помощ, защото тя, за разлика от Първа инвестиционна банка, не е отговаряла на условията за това. Случайно или не, г-н Костов не дава повече информация. Логично възниква въпросът кои са тези условия.

Изискванията за предоставяне на държавна помощ са регламентирани в „Съобщение на Комисията относно прилагането от 1 август 2013 г. на правилата за държавните помощи към мерките за подкрепа на банки в контекста на финансовата криза“. По силата на т. 56 от този документ, „Комисията може да приеме, преди да бъде одобрен план за преструктуриране, държавите-членки да уведомят за гаранции и помощи за осигуряване на ликвидност, които да бъдат отпуснати след временното им одобрение като помощ за оздравяване“, а в т.60 а) е записано, че „схемата трябва да бъде ограничена до банки без недостиг на капитал, което  е удостоверено от компетентния надзорен орган“. Данните показват, че към 31.05.2014 г. капиталовата адекватност на КТБ е 12.51 %, седмица преди затварянето на Банката – на 13.06.2014 г.  –  12.19 %, а към момента на затварянето й е 11.73% (при минимална 8.00% според правилата за капиталови изисквания Базел III). Това означава, че към този момент КТБ не е изпитвала недостиг на капитал, т.е. тя е отговаряла на изискването по т.60 а).

Добре би било г-н Костов да обясни кои точно изисквания има предвид, за да твърди, че не са изпълнени. УС на БНБ разглеждало ли е този въпрос в седмицата в която КТБ АД се бореше сама с ликвидната криза, в която беше въвлечена от външни фактори. Има ли взети решения по този въпрос, защото през цялата тази седмица в централно управление на КТБ АД се намираше специално изпратен от БНБ представител на Управление „Банков надзор”, който следеше текущата информация за състоянието на ликвидността, входящите и изходящите парични потоци. Въпреки изключително добрата информираност на ръководството на БНБ за състоянието на КТБ АД, Централната банка не предприе никакви мерки за спасяването на КТБ АД.

В същото интервю Димитър Костов твърди, че в КТБ АД не е имало планове за действие при ликвидна криза. Отново БНБ се опитва да прехвърля проблемите от болната глава на здравата. Ключовата роля на ръководството на Централната банка при разгрома на КТБ кара участниците в тези процеси да хвърлят полуистини и отявлени лъжи в публичното пространство, в опит да се оневинят.

Планове за действие при ликвидна криза в КТБ винаги е имало!

Тези планове са отговаряли на законовите  изисквания. Това е потвърдено и при надзорните инспекции на БНБ. Тези планове са разработени в съответствие с изискванията на Наредба №11 на БНБ за управлението и надзора върху ликвидността на банките и са неразделна част от Политиката и правилата на КТБ за управление на ликвидността. Нещо повече, изготвен е и План за извънредни обстоятелства, предвиждащ една добре организирана и контролирана продажба на активи, която осигурява обслужването на изходящите парични потоци в близко бъдеще, породени от ускореното теглене на депозити и други очаквани плащания. Това позволи на КТБ да издържи цяла седмица на атаките. Въз основа на Плана за извънредни обстоятелства се изготвят 2 варианта на отчета за ликвидността – при ликвидна криза на Банката и при ликвидна криза на банковата система. Изготвените сценарии са съобразени широк кръг от фактори – рисковия профил на Банката, основните продуктови линии,  съществуващата микро и макро икономическа среда и др. Заложените в законите и наредбите изисквания, с които са били съобразени плановете на КТБ, съответстват и на европейските регулации и  директиви.

Само че плановете за действие на една банка при ликвидна криза по никакъв начин не могат да включват такъв сюрреалистичен сценарий, при който основните удари идват от органите и институциите, призвани по закон да защитават и подпомагат същата тази банка. В продължение на една седмица КТБ АД изплати милиард и половина лева, което представлява 20% от привлечения й ресурс. Няма банка в света, която може да издържи подобна атака. И това е известно на всички!

Защо в нито един момент БНБ не обясни на обществеността как точно е следяла какво се случва в КТБ във въпросната седмица и какво е предприела, за да защити Банката? Как за цяла седмица БНБ не можа да вземе решение за подпомагане на КТБ, а за ПИБ реагира светкавично и тя получи подкрепа още в деня, в който изпадна в затруднение, а впоследствие срокът за връщане на държавната помощ беше удължен?

Явно настоящото ръководство на БНБ няма да даде отговор на тези въпроси. Ще почакаме.

Ирена Кръстева спечелила 50 млн. лв. от лихви

Майката на Делян Пеевски побърза да изкупи с тези пари имотите, притежавани от офшорка, но ползвани от сина й

Автор, Мирослав Иванов

Финансови смислици

Ирена Кръстева е спечелила през 2013 г. 50 млн. лв. само през една от фирмите си. Това е Балканска медийна компания, която консолидира издателския бизнес на майката на Пеевски с няколко други компании, чиито активи са основно недвижимости. Това показват данни от Търговския регистър.

Впечатляващият финансов резултат на Кръстева идва в подозрително подходящ момент за нея и за сина й Делян Пеевски. Печалбата на Кръстева се появява точно в момента, в който НАП извърши данъчна ревизия на семейството по сигнал на Протестна мрежа за явно разминаване между декларираното финансово състояние и демонстрирания стандарт на живот, главно от Пеевски.

Че парите идват много добре да покрият някои спешни нужди на тандема майка и син личи и от това, че Кръстева веднага е побързала на реинвестира голяма част от сумата. Познайте в какво?

Ами в същите онези имоти, които не са на Пеевски, но за които разследването на Протестна мрежа показа, че той обитава и се държи, като собственик в тях. Сделките са между Балканска медийна компания и фирмата Алфа медиа груп, която е косвено притежание на офшорка от Британските вирджински острови. С прехвърлянето на средствата Пеевски и Кръстева постигат двоен ефект. От една страна, имотите стават официална собственост на „мама“, така че „бебчо“ може спокойно да ги обитава, без някой да го притеснява. От друга страна обаче, по веригата компании в Алфа медиа груп с крайна офшорна собственост заминава значителна сума пари. Пари, които никой не може да каже за какво са използвани.

Една подходяща възможност за тях е примерно да бъдат дадени като кредит на нововъзникващо дружество в Лихтенщайн, което месеци по късно придобива сградата на Полиграфическия комбинат.

 

Мама е ядосана и купува на килограм 

Имотният шопинг на Кръстева започва на 6 март 2014 г. Справка в Имотния регистър показва, че тогава Балканска медийна компания сключва 7 (седем) сделки с Алфа медиа груп. При това имотите не са подбирани кой знае колко. Придобита е например жилищна сграда и поземлен имот на ул. „Иван Богданов“ No:2 във вилната зона на Симеоново. Това е съседният имот на къщата от No:2, която Пеевски е засичан да обитава и заради която охраната му блокира цялата улица.

Следващият имот, който Кръстева бърза да прибера под контрола си, е курортна туристическа сграда в местността Железни врата на кв. Симеоново в Народен парк Витоша. Това най-вероятно е сградата на бившия почивен дом на Полиграфическия комбинат.

Следват магазини, апартаменти, парцели. Серията продължава и на 7, 10 и 20 март и така до 14 април 2014 г. Общо близо 20 недвижимости сменят собствеността си и отиват под директния контрол на Кръстева.

 

От къде са парите 

За такава операция по пречистване на активи, каквато очевидно са разиграли мама и син се изисква сериозна сума. И както вече казах тя идва като по поръчка. Но от къде са парите всъщност. Това очевидно е въпрос не за 1, а за 50 млн. лв. Според отчета на Балканска медийна компания за 2013 г. общите приходи на дружеството са за 65 млн. лв., като в голяма степен  – 47 млн. лв. идват от „положителни разлики от операции с финансови активи“. Зад това оплетено счетоводно обяснение се крия приходи от лихви, които Кръстева очевидно е дала срещу отпуснат кредити. Това е значителна сума на фона на нетен оперативен поток от 7.5 млн. лв. С други думи резултатът на Кръстева е подозрително висок и е идеална форма за препиране на пари.

Още повече, че от отчета никъде не личи да се осчетоводени такива големи предоставени кредити. Предоставените заеми към свързани предприятия в края на 2013 г. са 7.7 млн. лв., а година по-рано са били 8.1 млн. лв. Други заеми изобщо не са били предоставяни.

И така, от къде са парите? И защо се появяват точно сега? КОЙ налълни канчето на Кръстева и Пеевски преди да ударят КТБ?

През юни тази година главният прокурор Сотир Цацаров обяви, че НАП е установила данъчни задължения на Ирена Кръстева в рамките на проверката, която извършва. В следващите месеци обаче данъчните явно заспаха в същия дълбок сън, в който са се унесли и подопечните прокурори на Цацаров, когато стане дума за Пеевски.

Сега за всички „цаци“ ще попитам още веднъж. Има ли проверка на странния механизъм, по който Ирена Кръстева се събуди с 50 млн. лв. под възглавницата си точно, когато й бяха необходими да изчисти омазания вид на сина й, който се шири в имоти и показва стандарт на живот, какъвто очевидно не може да има със заплатата си на депутат.

 

Бисер Лазов – наемникът на #КОЙ

predatel 1

Г-н Бисер Андонов Лазов се появи във в-к „Труд” на 9 октомври 2014 г. с поредния си клеветнически материал срещу Цветан Василев и КТБ АД.

Четейки неговите меко казано странни изказвания, си задаваме 3 съществени въпроса:

  • Г-н Лазов в качеството си на какъв се изказва по отношение на дейността на КТБ: като вложител, като кредитополучател или като ръководно лице в банката? Господинът няма влогове в КТБ АД – изтеглил е предвидливо и информирано на 19-и юни – деня преди затварянето на банката – около 1 милион лева. Същият няма кредити нито като физическо, нито като представител на юридическо лице – за сметка на останалите 6 гравитиращи около него лица от групата, които имат такива в изобилие. Лазов никога не е бил и на ръководна длъжност в КТБ, а консултант на група фирми. Едва ли се изказва и като основен свидетел на прокуратурата – в това си качество той е предоставил достатъчно информация (без да коментираме качеството й – това е работа на съда). Не става ясно отникъде също така и защо този човек се изживява като „дясна ръка” и „съдружник” на Цветан Василев, както обича да се афишира напоследък. Стига се дори до декларации „Сега АЗ съм Цветан Василев!!!”. Възможно е това раздвояване на личността да го е подтикнало да се изказва и като собственик на ТЦ-ИМЕ и Виваком, към които съвсем няма отношение.
  • Вестникът, предоставил услужливо трибуна на лицето Лазов, дали търси неутралната гледна точка, или просто съдейства на всеки, който работи срещу интересите на банката и вложителите, предвид заемните отношения, които има с кредитирана от банката пресгрупа и започнатата съдебна процедура срещу нея. Не е ясно и какво се случва с предоставения им в края на 2013 г. огромен аванс от КТБ АД за реклама. „Информацията”, която през последните месеци се публикува на страниците както на в-к „Труд”, така и на в-к „24 часа” за КТБ АД, едва ли може да се нарече „реклама”. Би следвало квесторите да се заинтересуват и да изискат връщането на остатъка от аванса, ако са загрижени наистина за интересите на банката. А защо Бисер Лазов не е загрижен за връщането на кредитите от въпросната пресгрупа към фирми, на които е бил кредитен консултант, не можем да кажем.
  • В качеството си на какъв г-н Лазов се разпорежда с имущество на Цветан Василев? Явно той успешно реализира идеята, която е изложил през м. юни т. г. пред „групата на седемте”: „Да си вземем за нас 2-3 предприятия, в които да работим и с които да се издържаме!”. Явно в България всеки може да си вземе каквото си хареса, без правоохранителните органи да защитят законния собственик. Особено когато вземащият е свидетел на столичното следствие и на крехката основа на неговите показания се крепи цялото обвинение на тема „КТБ”.

Едва ли някой от познатите на г-н Лазов може да бъде заблуден за авторството на публикувания материал – скромните умствени възможности на Бисер Лазов насочват към друг източник, вероятно същият, който стои в дъното на опитите да се откраднат активите на фирмите на Цветан Василев – адвокатът на Делян Пеевски – Александър Парашкевов Ангелов от адвокатска кантора „Авиора”.

Едва ли някой се заблуждава също така, че Бисер Лазов и другият свидетел на прокуратурата – Теодора Танева, са силно загрижени за интересите на КТБ АД. Битката се води основно за реализирането на кражбите, замислени от мозъчния тръст, привеждащ в действие плановете на Пеевски – адв. Александър Ангелов и сие. Друга основна цел на тази кампания в стил „Крадецът вика „Дръжте крадеца!” е вероятното прикриване на специфичните „операции”, извършвани от същите тези основни свидетели. Опасността от разкриването им и последващите санкции явно са ги „страхували” до такава степен, че участват активно в тази атака срещу Цветан Василев – човекът, който „ги е създал и направил хора”, по думите на същия този Бисер Лазов, изречени със сълзи на очи не толкова отдавна.

 

Още през месец май т. г. Бисер Лазов атакува и фирми, които са кредитополучатели от КТБ АД, и пряко или непряко са собственици на апетитни активи. Той много добре знае къде да атакува, защото е дългогодишен кредитен консултант на тези фирми, а Албена Андреева, която води счетоводството на огромна част от тези фирми, съжителства с Бисер Лазов на съпружески начала от няколко години насам. Влюбената двойка разполага с цялата информация за тези фирми, за паричния им ресурс и за собствеността им и може да направи своя информиран избор.

Така например, като част от тези действия физическото лице Бисер Лазов, без да е собственик с мажоритарен дял (всъщност, той е притежател само на една акция), прави опит  да завземе еднолично управлението на дружеството “Хедж Инвестмънт България” АД. На 23 юни 2014 г. с писмена покана до акционерите изпълнителният директор Албена Андреева (да, същата тази Албена Андреева, с която Лазов съжителства) свиква извънредно общо събрание на “Хедж Инвестмънт България” АД, което е предвидено да се проведе на 1 август 2014 г. в гр. София, ул.”Хубча” №8, ет. 3.

 

Събранието е абсолютно незаконно проведено. Поканата не е връчена на останалите акционери – EFV-International financial ventures и на КТБ АД, а само на физическото лице Бисер Лазов, притежаващо ЕДНА акция. Освен това, на посочения адрес се намира резервният сървър на КТБ АД, който е под денонощна физическа и техническа охрана, самият имот е собственост на КТБ АД и НЯМА ФАКТИЧЕСКА ВЪЗМОЖНОСТ въпросното общо събрание да се е провело там, още повече – без  участието на КТБ АД като акционер.

В резултат от това очевидно непроведено събрание на 1 август 2014 е изготвен протокол, в който са вписани следните  решения по обявения дневен ред – освобождаване от длъжност и от отговорност на досегашните членове на Съвета на директорите и избор на нови членове, с определяне на мандата им.

В същия този протокол е записано, че освен акционерът Бисер Лазов, се явява и акционерът EFV, представляван чрез пълномощник – Венета Николова. Не се явява третият акционер – КТБ АД чрез квесторите й, като не се представят доказателства  за  уведомяването му. Нещо повече, в протокола, на стр. 1, предпоследен абзац е записано, че “присъстват всички акционери”, което реално не е вярно. Нещо повече, т.нар. „пълномощник” не разполага с оригинал на приложеното в търговския регистър пълномощно, но въпреки това от заявителя Бисер Лазов е положен удостоверителен подпис “Вярно с оригинала” и подпис, което със сигурност попада под санкцията на Наказателния кодекс.

Явно събранието няма кворум и акционерът с една акция Бисер Лазов не може да вземе каквито и да било решения самостоятелно. Интересен е и незаконно избраният нов състав на Съвета на директорите. Новите трима членове са: физическото лице Бисер Лазов, „Интер финанс инвест” ЕООД, предсталвявано от… Бисер Андонов Лазов и „Иновейшън трейд” АД, отново представлявано от Бисер Андонов Лазов. Какъв е интересът новият Съвет на директорите да функционира в този абсурден състав и вид, подобно на Света троица? Не е нужно да си с юридическо образование, за да отгатнеш отговора – присвояване на активите на дружеството против интересите на собствениците. Решението е обжалвано пред Софийска градска прокуратура от адвокатите на Цветан Василев. Странно е, че квесторите на КТБ АД не го жалят, а би трябвало да се грижат по-добре за активите на банката. Не е ясно също така как ще реагира самата прокуратура спрямо основния си свидетел по делото „КТБ”.

 

В същата тази статия на в-к „Труд” се изразява позицията и на другия основен свидетел на Софийска градска прокуратура – Теодора Петрова Танева, която тръби за „заграбване на БТК” и се жалва, че „не може да попречи на отклоняването на активи в нечия чужда полза”.

От думите й не става много ясно кой и какво се опитва да заграби. Вероятно няма предвид „специфичните операции”, осъществявани от Бисер Лазов с нейна помощ. Интересно е обаче да се напомни на какво дължи г-жа Танева популярността си напоследък – на факта, че е фалшифицирала подписите на Цветан Василев и Управителя на „Бромак” ЕООД  върху прословутия протокол-разписка. Това би трябвало да е достатъчна причина за която и да е уважаваща себе си медия да постави под съмнение думите и „благородните” намерения на Теодора Танева.  Също така си задаваме и въпроса в  какво качество г-жа  Танева еднолично пише и предлага обезпечаване на задължения на ТЦ ИМЕ АД, при условие че компетентен за това е Съветът на директорите. Не на последно място, лицето Теодора Танева на 24.07.2014 г. е пожелала писмено да бъде освободена от „формална роля на изпълнителен член на Съвета на директорите” и процедурата по вписването на тази смяна е започната в Търговския регистър.

Не очакваме някой да отговори на зададените въпроси. Според нас, отговорите са ясни за непредубедения читател. Добре е обаче обществеността да разполага с достатъчно информация на тема „Кой кой е” във войната срещу КТБ АД и какъв е залогът.

Иван Искров

640x480_1412011952През всичките години, в които Иван Искров е начело на БНБ, той повтаря една и съща мантра: „Българската банкова система е свръхликвидна и свърхкапитализирана!”. Това дълго време успешно изпълняваше задачата си да успокоява обществото. Докато на хоризонта се появи първият проблем, инспириран от външни за системата фактори. Управителят на БНБ допусна тези фактори да дестабилизират финансовата система на държавата до степен на поискана „банкова ваканция”. Той не се намеси нито на етапа на атаката срещу банковия надзор и лично към подуправителя, отговарящ пряко за тази дейност, нито по времето, когато КТБ АД беше атакувана от медии и служители на институции, призвани да охраняват реда и сигурността. Г-н Искров изпадна в безтегловност при първия проблем, с който се сблъска в кариерата си. Прехвърлянето на отговорността върху Цветан Гунев, политиците, прокуратурата и т. н. по никакъв начин не води до отпадане на  задълженията, вменени му по закон и онези, които се подразбират, предвид заемания от него пост. Какви би трябвало да са последсвията за един абдикирал от отговорностите си управител на Централната банка?

Отговорът е само един: оставка на г-н Искров. До този извод достигнаха и го обявиха публично: Бойко Борисов („Репутацията на БНБ в последния месец се сринаи подаване от на оставката е най-малкото, което може да се търси като отговорност”, „Иван Искров трябва да подаде оставка веднага след изборите”), Михаил Миков („Искров да депозира оставка и да чака”), Радан Кънев („Г-н Искров не може да продължи да изпълнява функциите си както до този момент. Той не може да бъде гарант на този процес и незабавно трябва да подаде оставка”), Георги Кадиев („Мисля, че Иван Искров отдавна трябваше да подаде оставка, защото всичко от последните дни срути доверието към БНБ.”), Румен Петков (неколкократно през последните месеци), Николай Бареков („Искам оставката на Искров…”), синдикалисти, работодатели. Членовете на Експертния консултативен съвет са единодушни, че „БНБ не се държи като независима институция, а с поведението си демонстрира недопустими зависимости, крайно вредни и опасни за обществото”. Общественото мнение, изразено чрез социалните мрежи, е категорично – „Оставка на Искров!”. Призивите на протестите пред БНБ и в страната са не само за оставка, а и за арест на Искров и поемане на лична отговорност от негова страна за кризата.

Каква е реакцията на г-н гуверньора?  – „Що се касае до поста на управител, това дали ще си подам оставката или не е личен въпрос, който зависи от мен, и аз винаги съм казвал, че зная да нося отговорност и ако преценя, че не искам да нося отговорност, да бъда по-спокоен, да не нося отговорност към обществото, ще Ви информирам всички Вас чрез мотивирано писмо. Що се касае до, бих казал, изцепките на някои кандидат-депутати, заканващи се на управителя, че ще го сменят, бих искал да им кажа, че тези неща са много ясно уредени в Закона за Българска народна банка. Препоръчвам им да го прочетат и нещо повече, да прочетат и седящия над него закон, това е Законът за функциониране. Казва се Treaty on the Functioning of the European Union. Да го прочетат и да видят там как се освобождава управител и какви са последствията.”, каза той в пространното си интервю по БНТ.

Дори и без задълбочен анализ на наглото изявление на г-н Искров, може да се  наблегне само на два момента:

1) Подаването на оставка от публична личност НЕ Е ЛИЧЕН ВЪПРОС, а въпрос на морал, чест и професионална отговорност – думички, които той явно не разпознава.

2) „Що се касае до изцепките на някои кандидат-депутати”, искаме да напомним, че те вече са редовно избрани депутати и представляват волята на народа, включително и по отношение на избора на Управител на БНБ и отзоваването му.

 

В продължение на три месеца незаконосъобразните действия и бездействия на БНБ преследват една цел – ликвидирането на КТБ АД. На 22.06.2014 г., в прессъобщение БНБ обяви, че „ще бъдат предприети действия за отписване на капитала на акционерите на банковата група КТБ и отнемането на техните права, в съответствие с предвидените в закона процедури”. Това е още преди да са определени одиторите, които да анализират и оценят текущото състояние на банката, активите и пасивите й.

На 11.07.2014 г. управителят на БНБ Иван Искров свика пресконференция, на която изнесе редица  “факти и данни” по отношение на КТБ АД. Позволи си да си служи с недопустими квалификации за криминални деяния – в явно противоречие със собствения си апел   само месец по-рано за „отговорно публично говорене и въздържане от непремерени медийни внушения”. Какво се случи с г-н Искров в този кратък срок? Кой повлия на гуверньора, че той започна да се позовава на невярна, непроверена и недоказана информация. Какви ангажименти пое и пред кого, че без оценка на одиторите обяви, че „лицензът на Корпоративна търговска банка ще бъде отнет и ще се пристъпи към обявяването й в несъстоятелност”?

Опитите на четирите работодателски организации, съвместно с двата синдиката, за постигане на диалог с цел оздравяване на КТБ АД също срещнха странен и яростен отпор от страна на БНБ и лично от Иван Искров. С пренебрежение бе отминато и създаването на Консултативния експертен съвет, в който участват представители на работодателите, синдикатите, видни икономисти и общественици. Явно целта на ръководството на централната банка не е оздравяването на КТБ. Освен че обясни че не са никакви експерти г-н Искров съобщи  и че “БНБ не е получено нито едно законообосновано и структурирано предложение от Ваша страна, свързано с групата КТБ, което би било полезно и би спомогнало за решаването на казуса.”

В началото на септември 2014 г.  най-големите акционери в КТБ АД се обединиха около целта да оздравят банката и упълномощиха финансовия консултант ЕPIC, Виена да ги представлява пред българските институции. Заявеното желание от страна на EPIC за предприемане на адекватни стъпки (запознаване с оценката на одиторите, стартиране на дю дилиджънс на банката и договаряне на необходимата подкрепа от страна на българското правителство) среща отново съпротивата на ръководството на БНБ. Въпреки декларираното намерение на акционерите да участват активно в оздравяването на банката, БНБ в редица свои прессъобщения ги обвини в липса на инициатива, отсъствие на конкретни финансови ангажименти и виждания за рекапитализирането на КТБ. Дори на г-н Искров би трябвало да му е ясно, че е невъзможно да се дадат конкретни предложения, преди да се направи експертна оценка чрез дю дилиджънс на необходимите за рекапитализацията и ликвидността на банката суми.

На 16.09.2014 г., три месеца след поставянето на КТБ под специален надзор, oтново в прессъобщение, БНБ уведомява всички заинтересовани страни, че:

– няма и най-малка представа за състоянието на КТБ АД!  – „преди да се направи ясна оценка на качеството на активите и капиталовата адекватност на КТБ АД, не е възможно да бъдат взети икономически обосновани и правно обвързващи решения…”;

– са създали „необходимата организация и условия за извършване цялостна оценка на активите на КТБ АД от трите одиторски компании”. Скромен резултат от тримесечни усилия. Явно БНБ не бърза нито да прилага закона, нито да оздрави банката;

– удължава срока за крайния доклад на квесторите до 20.10.2014 г. и отчет за капиталовата адекватност на КТБ АД – до 31.10.2014 г.;

Ivan_Iskrov,_Governor_of_the_Bulgarian_National_Bank

Гуверньорът Искров

– обявява, че в периода от 28.10.2014 г. до 20.11.2014 г. ще предостави възможност на „акционерите и други потенциални инвеститори, заявили желание за преструктуриране на КТБ АД, да отправят предложение, съдържащо конкретни финансови и правни ангажименти за предоставяне на капитал и ликвидност”. Периодът от три седмици е твърде кратък за провеждане на дю дилиджънс, така че БНБ явно не смята за необходимо да предостави такава възможност на EPIC. По-важното е, че ръководството на централната банка няма и намерение да се стига до оферти от страна на акционерите, а гони поставената още от самото начало задача – обявяване на КТБ АД в несъстоятелност.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: