Интернет сайтът „Balkan Business Wire“ публикува, на 14 февруари 2017 г., обширен материал свързан с нападението и сриването през 2014 г. на четвъртата по големина банка в България КТБ АД.   Разбира се, сигурни сме, че много хора много добре са разбрали материала и точно заради това появяването му беше заглушено и неглижирано от българските медии. С малки изключения разбира се – Фрогнюз, Трансмедия.
Сайтът, в който се появи материалът, е фокусиран върху бизнес средата на Балканите, в статиите се коментират и анализират възможностите за бизнес в Гърция, България, Румъния, Сърбия и другите балкански държави. В представянето си Balkan Business Wire  акцентира на това, че има за цел да улеснява осъществяването на сделки в региона на Балканите, както и да бъде основен източник за непрекъснато проучване на бизнес климата, сделки и икономическия растеж. Чрез информационното си покритие на теми в балканските страни медията се стремим да подобри и икономиката на региона, да насърчава предприемачеството, да провокира продуктивна дискусия между политици, бизнес лидери и обществеността, както и увеличаване на глобалното конкурентно предимство на региона.
В материала за сриването на  КТБ АД е използвано понятието „Corporate raiders“*, което в превод на български може да се намери като „Корпоративни грабители/нападатели“. Рейдърска атака, рейдърско нападение или рейдърски грабеж също се среща като превод на словосъчетанието, придобило популярност през 70-те и 80-те години, заради множеството такива атаки и грабежи извършвани срещу корпорации и едрия бизнес в САЩ и западна Европа. Корпоративният грабеж или нападение е схема по която се случва ограбване на бизнес, големи активи и най-вече се унищожават компании.
На български информация за тази рейдърска схема почти липсва, но пък вече има достатъчно възможности и всеки, които иска (дори и с непрофесионален превод) от чуждоезични източници може да научи и разбере понятието и смисъла му. Най-достъпна е  Wikipedia, но има още много източници.

Желанието ни е да популяризираме тази статията, защото материалът разкрива и разказва точно и безапелационно за схемата и атаката през лятото на 2014 г. срещу Корпоративна банка. Рейдърската атака осъществена от грабителите на КТБ.

„Корпоративни грабители: Българската мафия и корумпиран медиен магнат ограбват най-успешната банка в страната“ **

Източник: Balkan Business Wire

Между 2013 г. и 2014 г., една от най-големите  и най-успешни български банки е разрушена от трио на корумпираната съдебна система, корумпираните медии, и корумпираните правителствени представители в една класическа схема на корпоративен грабеж.

Предоставените заеми и инвестициите на Корпоративна Търговска Банка (КТБ или Корпоративна банка) са съставяли една десета от БВП на страната. Банката е имала директно участие в растежа на икономиката. Това е била първата банка в България, която работи по западен модел, предоставяйки инвестиционни заеми и инвестирайки в малкия, средния и едрия бизнес.

Въпреки това, заради схемата за корпоративен грабеж, банката в крайна сметка е затворена, нейните активи – откраднати, а вложителите й загубват огромни количества от спестяванията си. Организаторите на атаката успяват да овладеят активите на банката.

Корпоративни грабителски нападения
Корпоративното внезапно нападение (набег или грабеж) представлява незаконно превземане на бизнес, чрез манипулация на официалните власти.
„Рейдърите“ (нападателите или грабителите) са хора, които обикновено работят в бизнеса, но също така заемат властови позиции, като това им дава достъп до ресурсите на държавата, които са необходими за осъществяването на удара. Подобни модели на действия, на корпоративни грабежи, обичайно са характерни за Русия, но на практика се  разпространяват и в други държави от бившия Съветски блок.

В случая с Корпоративна банка, схемата за корпоративен грабеж (рейдърската атака) е била осъществена от бизнесмена и депутат Делян Пеевски, във взаимодействие с българската главна прокуратура и Българската народна банка, която е централната държавна банка, българският еквивалент на Федералния резерв на САЩ.

Класическото корпоративно заграбване обикновено се състои от три основни компонента: изфабрикувани криминални обвинения, черна PR кампания и оказване на неправомерен натиск от страна на регулаторните институции.

В случая с Корпоративна банка, собственикът на банката, предприемачът и основател Цветан Василев, попада под прицела на схемата със предупреждение за арест и обвинение за опит за убийство на същия човек, който стои зад корпоративния рейд. Василев е подложен на масиран негативна медийна атака и в крайна сметка е принуден да предаде контрола над банката си в ръцете на Българската народна банка, която е държавният регулаторен орган, който осъществява надзора на банките.

Изфабрикувани криминални обвинения
Корпоративната атака започва с изфабрикувани криминални обвинения.
В такива случай, рейдърите плащат на съдия или прокурор, за да издаде заповед за издирване  и арест на собственика на компанията. Като резултат собственикът може да бъде задържан, а това го прави неспособен да се защитава от изфабрикуваните обвинения срещу него, докато в това време се случва заграбването над бизнеса му. В тези схеми съдиите и прокурорите са платени за услугите си.

Нападат3corporate_raid_ktb_obisk2елят или рейдърът обикновено търсят контрола над бизнеса, използвайки необоснована съдебна заповед, получена с помощта на корупционни средства, като подкуп например. Понякога, нападателите използват заповед за обиск, за да се домогнат до корпоративни документи, които след това фалшифицират, за да поемат контрола над компанията и нейните активи.

В случая с Корпоративна търговска банка, изфабрикуваните криминални обвинения са широко използвани.
Първо, Василев е обвинен в опит да организира заговор за убийство на Пеевски. Обвиненията много скоро след като са оттеглени.
Второ, Василев е официално обвинен в присвояване на големи суми пари от собствената си банка. Обвинението, в което се съдържа малко информация за това как той осъществява присвояването, просто предполага, че той реално е изнасял парите на ръка в чували.

Трето, допълнително обвинение е повдигнато срещу Василев, в което се твърди, че той е ръководителят на организирана престъпна група, заедно с още 18 души, включително и банкови служители и външни одитори. Отново обвиненията не са подкрепени с никакви доказателства.

Всъщност, за втория компонент на набезите за корпоративен грабеж не са необходими доказателства – „Череният PR“. Престъпниците рейдъри разпространяват фалшифицирана информация към медиите, които често я възприемат за достоверна, тъй като идва от държавни източници. Докладите им утвърждават фалшивите обвинения, обръщайки общественото мнение против тяхната мишена.
Повече от 1 000  новинарски материала, свързани с Василев и КТБ, буквално ги премазват в рамките на дванадесет дни, в период между 12 и 24 юни 2014 г. Повечето от материалите са публикувани от медии, собственост на Пеевски.

Неправомерно влияние от  страна на регулаторите
В повечето държави банките подлежат на  строга регулация. Такъв е и случаят в България.
Но все пак България е известна със корупционните практики. Те са добре документирани от международни експерти, които твърдят, че българското правителство се управлява от организираната престъпност или от „Българската Мафия“.
Последната част от схемата за корпоративен грабеж е неправомерното влияние от страна на регулаторите. Това се постига чрез политическата власт на мафията и криминалното й упражняване от грабителите, съобразно схемата за провеждане на атаката.
Тъй като регулаторните органи имат значителна власт върху компаниите, те могат да предприемат действия, които да доведат до закриване на тези компании и/или до изземване на активите на дружествата, като последствие от някакво предполагаемо закононарушение. В случаите на корпоративен грабеж, след като активите са иззети, корумпираните регулаторни органи често насочват тези активи към рейдърите нападатели, осъществяващи схемата.
В случая на Корпоративна банка, корумпираното българското правителство, в крайна сметка, позволява да се поеме контрол върху банката и да бъдат придобити по криминален начин нейните активи. Инвестиционните компании, част от парите и активи са раздадени на Пеевски и неговите партньори в тази схема на корпоративен грабеж.

Изграждането на Корпоративна банка
Между 2000 и 2003 г., Василев е председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на КТБ. През 2003 г. той става собственик чрез придобиване на мажоритарния акционерен дял.
Василев превръща КТБ едновременно в депозитна институция и инвестиционна банка (комбинацията от двете е забранена в САЩ съгласно закона Glass-Steagall).

Василев променя културата и бизнес модела на банката като предоставя заеми и инвестира в одобрени предприемачи. Работи градивно с новосъздадени индустрии, предлагайки кредитни линии, за да могат да обезпечат активите си и да заемат капиталови позиции. Този подход е възприеман като нещо обичайно на запад, но никоя друга банка в България не възприемала този модел на работа.
До 2014 г. Корпоративна банка се превръща в четвъртата по големина банка в България. В един момент отговорността на банката и ефекта от дейността й върху БВП на страната възлиза на 10%.

Вижте: Защо искат да откраднат КТБ АД

Сделката „Виваком“

През 2012 г. Василев купува дял от Българската телекомуникационна компания (Виваком). Това е най-голямата телекомуникационна компания в България, лидер на пазара на стационарни телефони услуги, мобилни телефони услуги, интернет достъп, радио и телевизия. Докато на Виваком се гледа като ловка и проницателна инвестиция за КТБ, тя превръща банката в мишена.
Придобиването на компанията категорично поставя КТБ и Василев  пред мерника на Пеевски. Целта на водената от Пеевски корпоративна атака срещу КТБ е да бъде овладян контролът над Виваком, както и други активи на Корпоративна банка.

Кой е Делян Пеевски?

corporate_raid_ktb_peevski

В началото на 2000 г., Василев среща за първи път младия българин Пеевски, който тогава работи за младежката секция на политическата партия на Царя.
В кариерното си развитие Пеевски ще служи като депутат, като ръководител на Националната служба за сигурност (само за един ден, заради огромен обществен протест) и като следовател.
Използвайки заеми от Корпоративна банка, Пеевски финансира редица фирми, които всъщност са собственост на майка му, но реално са притежавани от Пеевски. Дългът му към банката започва да се увеличава. До края на 2013 г., дългът на Пеевски достигна близо 200 милиона евро.
Вместо да плаща дълговете си към банката, Пеевски поисква проценти от всички бизнес на Василев. Напрежението между двамата ескалира. През май 2014 г. Василев получава информация, че Пеевски планира заговор да го убие. Когато научава това, Василев подава сигнал в Австрия, където Пеевски има своя къща.
На 13 юни 2014 г., има нов развой на събитията, българската главна прокуратура публично обявява, че властите са арестували трима души, заподозрени в заговор за убийството на Пеевски. Прокурорът заявява, че Василев ще бъде разследван във връзка с този случай, намеквайки, че именно Василев стои зад заговора за убийство на Пеевски.
Българските медии, включително и контролираните от Пеевски, широко отразяваха твърденията от изявлението. Един пример: „Телеграф“, таблоид собственост на Пеевски, излиза с материал на първа страница със заглавие „Шефът на КТБ поръчал убийството на Пеевски. Трима мъже са арестувани“.
Пет дни след заявеното от Прокуратурата и четири дни след заглавията във вестниците на Пеевски, на 18 юни 2014 г., прокурорът признава, че не е имало действителен заговор за убийство на Пеевски и арестът е грешка.

Сриването на Корпоративна банка

2corporate_raid_ktb_procekutor

Дни след като българската прокуратура съобщава за заговора за убийство и Пеевски публикува историята във неговите вестници, българските правораздаващи органи извършват обиски на няколко офиса, използвани от Василев и Корпоративна банка.
Обиските са излъчвани на живо по българска телевизия, собственост на Пеевски. Пеевски продължава черната си PR кампания срещу Василев. Използвайки медийната си империя, Пеевски разпространява статии обвиняващи Василев в кражба на повече от 1 милиард  долара от банката.
Въпреки оневиняването за опита за убийство на Василев от прокуратурата, нанесената вреда на личната му репутацията и тази на банката са факт.
Наказателните обвинения срещу Василев, както и медийните публикации и излъчваните по телевизиите на живо обиск са два от трите основни хода – изфабрикуване на обвинения и черен PR – на престъпната схема за корпоративен грабеж.
Единствено остава ходът с неправомерното налагане на власт от регулаторен орган.

Атаката на банката (run on the bank или bank run)

Медиите предизвикват паника сред вложителите на КТБ.
Според един от източниците ни: „Тези публични и сензационни твърдения за убийство и финансови злодеяния, предсказуемо причиниха масови тегления от КТБ.“ В седемдневния период между 13-ти и 20-ти юни (периода между публичното обвинение срещу Василев на Прокуратурата и последвалото му отричане), вложителите на КТБ изтеглят 20% от всички активи на банката.

corporate_raid_ktb_bank_run2
След изкуствено създадената от медиите и институции истерия, паниката сред вложителите и опашките пред клонове на банката са факт, юни 2014 г.

Вижте: Хронология на атаката на институциите и количествата изтеглени средства по дни.

Докато тече атаката срещу банката Василев се опитал да преговаря с зам.-управителя на Българската народна банка (БНБ), за да направи опит да получи помощ за банката си от БНБ. Докато преговарят медиите изваждат информация, която се потвърждава и от прокурори, че подуправителят на БНБ е заподозрян и разследван за извършване на длъжностни престъпления във връзка с взаимоотношенията му с Василев.

corporate_raid_ktb_bnbНа 20 юни 2014 г. Корпоративна търговска банка бива поставена под специален надзор от БНБ. Вместо да се заеме с обмисляне на варианти за оздравяване, парламентът отхвърля разработен от акционерите на КТБ план за спасяване банката през ноември 2014 година.

Два дни по-късно, БНБ обявява, че ще национализира Корпоративна банка (ще поеме контрола над нея). На 29 юни, по отношение на българските банки, Европейската комисия обявява план за ликвидна подкрепа, в който България се съгласява да предостави държавни депозити на кредитни институции с падеж от пет месеца. БНБ помогна на други банки в затруднение, но отказва да осигури подкрепа на КТБ по този план.

Криминални обвинения срещу Василев
Най-накрая, на 28 юли 2014 г. главната прокуратура на България обвинява Василев в присвояване на повече от 200 милиона лева (приблизително 105 милиона евро) от банката. Правителството се свърза с Интерпол с искане да бъде издадена международна заповед за ареста му.

Вижте : Интерпол – чувство за невидима вездесъщност

В обвиненията произведени от главния прокурор не са предоставени никакви подробности около начина, по който Василев извършва такова присвояване. Прокурорът не предоставя и подкрепящи тезата му доказателства в обвинителните документи. Твърденията се основават на предположението, че Василев просто изнася на ръце парите (105 милиона евро) в чували.

Това е и начинът, по който обвиненията са изобразявани в медиите. Водещата история на първа страница на Пеевския „Телеграф“ от 11-ти юли 2014 г. показва Василев с куфар, препълнен с пари, извиращи от него и огромно заглавие „Василев източи 3,5 милиарда от КТБ“. Материалът е публикуван повече от две седмици преди да бъдат повдигнати обвиненията, тъй като Прокуратурата предоставя информация за обвиненията към медиите на Пеевски.

Според обвиненията Василев е откраднал парите между декември 2011 г. и юни 2014 г. Въпреки това одиторите на банката за този период не откриват доказателства, че подобни големи суми пари са изчезнали. Авторитетни международни компании като KPMG са били сред одиторите на КТБ.
Дори и Българската народна банка през 2013 г. констатира, че финансовото състояние на банката е добро. На 30 май, 2014 г., Moody’s обявява, че банката има „солидни буфери на ликвидност.“
През 2016 г. българската прокуратура повдига допълнителни обвинения срещу Василев, в които се твърди, че той е ръководител на организирана престъпна група за присвояване на средства от Корпоративна банка.
Експерти, които са разглеждали тези твърдения, заключват, че наказателните обвинения и заповеди за арест са били просто друга част от схемата за корпоративен грабеж, която се провежда срещу Василев и Корпоративна търговска банка.
На 6 ноември 2014 г. Българската народна банка официално отнема лиценза на КТБ. Акционерите правят опити да оспорят и търсят правата си в съда, но Върховният административен съд отказа да започне съдебен процес.
В резултат на всичко това банката спира да функционира. Пеевски избягва плащането на дълговете си към нея. Повечето от бизнесите, финансирани от КТБ, изчезват. Много от тях са завзети и попадат под контрола на Пеевски и неговите бизнес партньори.

Днес Василев и съпругата му живеят в Сърбия, съседна на България държава.

corporate_raid_ktb_grabej
С помощта на полицейска охрана и хамалски бригади от трезора в централната сграда на КТБ АД през 2014 г. бяха изнесени ценни колекции от произведения на изкуството. След ожесточена битка с институциите на някои от собствениците на колекции им беше призната собствеността. Все още ценни картини, съхранявани в трезора, липсват след изземването им…

Вижте: Грабежът е сега

––

*     За добро или лошо още много понятия нямат популярен превод на български език. Може би заради това трудно се разбира и същността им. Рядко някой може да ви каже какъв точно е еквивалентът на „Corporate raiders”, „Bank run” или „State capture”, но пък със сигурност може да се обяснят, защото всички сме ги виждали, дори живеем в държава запленена от последното.

** Снимките и линковете добавени към статията са поставени от нас за пояснение или припомняне на реалните събития.

Advertisements