Българските медии ни спестиха някои изводи на Международната мисия за наблюдение, изпратена от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа да наблюдава провеждането на предсрочните /поредни/ парламентарни избори, проведени на 26 март 2017 г. Поредни предсрочни, заради подадената оставка на правителството на ГЕРБ, наричано „Бойко Борисов 2“, защото и „Бойко Борисов 1“ пак така направи.

OSCE_Doklad-Parlamentarni-Izbori_26032017

Решихме да добавим към блога тази извадка от Доклада на Международната мисия за наблюдение, защото погледът отвън често се оказва по-реалистичен, а в случая потъна в небитието.

„Гарван гарвану око не вади“, гласи народната мъдрост. Вероятно точно заради това, медиите ни спестиха голяма част от тази информация.

Медии

Плуралистичната медийна среда работи в свиващ се рекламен пазар. Събеседниците на Мисията (ОМНИ) на ОССЕ/СДИПЧ изразиха загриженост по отношение на широко разпространената практика на медиите да избягват противоречиви теми с цел да поддържат добри отношения с потенциални държавни или частни рекламодатели. Те заявиха, че още при разпределението на държавните фондове за реклама често липсва прозрачност и се възприемат като възнаграждение за благоприятстваща редакторска политика. ЦИК възложи на СЕМ, регулаторният орган за електронните медии, да направи мониторинг на медиите по време на кампанията.

В изпълнение на Изборния кодекс, Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) предоставят на участниците платформа за да представят вижданията си и мненията си чрез безплатни реклами, дебати и ток-шоута (talk shows). (*42) Въпреки това, БНТ и БНР се въздържаха от редакторско отразяване на изборите. Резултатът от мониторинга на медиите от страна на Мисията (ОМНИ) на ОССЕ/СДИПЧ показва, че по време на предизборната кампания, новините на БНТ в най-гледаното време са посветили общо четири минути на всички участници взети заедно. (*43) Вместо това, БНТ създаде предаване за актуални събития, наречено „България гласува 2017”, което е фокусирано върху изборите и предизборната кампания, но там всички материали са с платено от участниците съдържание.

Частните телевизии bTV, Nova и Канал 3 демонстрират подобен подход като отделят само между три и пет процента от своите новини на предизборната кампания, като по този начин, значително ограничават възможността на гласоподавателите да вземат информирано решение. В ограниченото представяне на информация, свързана с политиката и предизборната кампания, и bTV и Nova посветиха по-голяма част от времето си на ГЕРБ (между 20 и 26%), БСП (между 17 и 23 %), ДОСТ(между 11 и 12 %), и по- малка, на ДПС, ОП и РБ (между 8 и 11% за всяка). Докато повечето партии бяха отразени по неутрален начин, отразяването на ДОСТ беше по- негативно. Канал 3 посвети по- голямата част от отразяването на изборния ден на РБ (22%), ГЕРБ (20%), БСП (19%) и ОП (15%). Отразяването беше предимно позитивно или неутрално, но по-критично спрямо БСП, РБ, и Да, България.

Резултатите от медийния мониторинг на Мисията (ОМНИ) на ОССЕ/СДИПЧ показва, че по- голямата част от платените репортажи в печатните медии са почти неразличими от останалите статии, което има вероятност са обърка гласоподавателите за естеството на съдържанието. (*44) ЦИК инициира административно наказателни производства срещу Канал 3 и България 24, и вестниците Труд и 24 часа за неточно обозначаване на платено съдържание; в следствие, те подобриха идентифицирането на платеното съдържание. Мисията (ОМНИ) на ОССЕ/СДИПЧ отбеляза, че 6 национални и 18 регионални печатни медии не са обозначили ясно платеното съдържание по време на предизборната кампания.

На 13-ти и 20-ти март, броевете на Телеграф се разпространяваха заедно с безплатни книги, твърдящи за връзка между кандидати на Нова република и Да, България и организираната престъпност. В отговор на жалба, ЦИК заключи, че книгите не могат да бъдат счетени за агитационен материал, тъй като не призовават за подкрепа или не за кандидат или партия. Въпреки това, ЦИК забрани по-нататъшно разпространение на тези две книгите, като заяви, че те накърняват „доброто име на кандидатите“ (*45). Изборният кодекс изисква от медиите да предоставят информация кой възлага, финансира и провежда социологическите проучвания, които публикуват. Въпреки това, няма изискване за описване на използваната методология (например извадка, допустимата грешка и период на проучването), съгласно препоръката на Съвета на Европа.(*46) ЦИК демонстрира липса на последователност при реакцията си спрямо нарушенията на тази разпоредба. ЦИК е приела многобройни сигнали за нарушения, подадени от гражданско сдружение за наблюдение „Гражданска инициатива за свободни и демократични избори“ (ГИСДИ), но не е наложила никаква санкция. В същото време, ЦИК е инициирала административно наказателно производство срещу Nova и Телевизия Алфа на основание на сигнал на СЕМ. (*47)

Целия доклад на български език може да видите ТУК: OSCE_Doklad-Parlamentarni-Izbori_26032017

Цялата информация може да видите на сайт на ОССЕ: Early Parliamentary Elections, 26 March 2017


Бележки към извадката от доклада:

(*42) Разпределението на времето в повечето от програмите на БНТ и БНР бе на базата на принципа на равнопоставеност. Решението на БНТ да има програма с дебати само с политически партии, които на предишни избори са получили повече 0.5% гласове, бе оспорено от две партии пред ЦИК. По-късно имаше обжалване прес ВАС, който не разгледа жалбата по същество, заявявайки, че решението на ЦИК за одобрение на медийните споразумения не могат да бъдат обжалвани.

(*43) На 24-ти февруари, Мисията (ОМНИ) на ОССЕ/СДИПЧ започна качествен и количествен мониториг на предаванията в най-гледаното време на четири телевизии (БНТ1, bTV, Nova и Канал 3), и на пет ежедневници (24 часа, Телеграф, Труд, Стандарт и Капитал- Daily).

(*44) Член 179 от Изборния кодекс изисква всички платени политически реклами да бъдат разделени от останалото съдържание с надпис, че са платени.

(*45) Тези решения бяха обжалвани пред ВАС, който потвърди едното решение и анулира другото.

(*46) Съветът на Европа в Препоръка от 2007 (Recommendation CM/Rec(2007) 15) изисква от страните-членки да гарантират, че при представяне на резултати от проучвания на общественото мнение, медиите предоставят на обществеността достатъчно информация, за да може да бъде оценено качеството на проучването, включващо методологията, извадката, допустимата грешка и периода/ датата на проучването.

(*47) ЦИК е реагирала на четири от 37 сигнала на ГИСДИ, като е изпратила писма, с които се информира bTV (два пъти), PolitikaPlovdiv.com и ClubZ.bg за извършени нарушения и потенциални санкции.

Advertisements