Всичко е публично, но има ли кой да го види?

В подробен анализ на проф. Христина Вучева,  финансист, вицепремиер и министър на финансите в първото служебно правителство на България след промените през 1989 г., още веднъж се говори за умишления фалит на КТБ АД.

След всички коментари на политици и участници в събитията от юни 2014 г., породени от исканията за публично оповестяване на стенограмите от срещите при президента и БНБ, за всички е ясно, че фалитът на банката е умишлен.  Вижте целия анализ на прф. Вучева по-долу, но преди това вижте няколко документи, коментари и други анализи, които непеевски медии са си позволили да публикували доста отдавна. Материалите са относно методиката за обезценка, консултантските договори с трите одиторски фирми, които нямат никаква стойност и доклада на БНБ. Въз основа на тези доклади беше фалирана банката. Документи, които, както твърди и прф. Вучева, трябва да бъдат публични. Да бъдат публични официално. Всички документи.

Тези, които може да видите от линковете, казваме, че са публични, защото някои медии са рискували и са ги публикували, по един или друг начин, но има ли кой да ги прочете? Има ли кой да публикува всички документи? Всички решения на БНБ, всички заповеди на квесторите, всички договори, всички изплатени хонорари, всички доклади, всички протоколи и стенограми от срещите в БНБ, Министерски съвет и Президенството. След като и прокуратурата не разполага с тях, #КОЙ ги има?

Вижте: 

​Прилагането на AQR стрес-тест на КТБ е равно на терористичен акт – коментар на НПО „Ние, гражданите“ с приложени документи;

Доклада на одиторските фирми за състоянието на активите на Корпоративна търговска банка АД – Писмо на отстранените директори на КТБ, изпратено до медиите и публикувано в някои от тях. Комисията Деси също има тези материали;

Докладът за КТБ ни струва $22 млн., но няма да научим нищо от него – Консултантските договори на трите одиторски фирми – документи и коментар на НПО „Ние, гражданите“;

ВАС осъди синдиците на КТБ да изготвят одитиран отчет за 2014 – защо няма заверен /подписан/ от регистрирани одитори годишен финансов отчет на КТБ за 2014 г

prof Hristina Vucheva2Ето и анализа, заради който публикуваме горните коментари и документи.

Проф. Христина Вучева: За КТБ, стенограмите и други неща

Източник: pogled.info

След броени дни ще се навършат три години, откакто много хора загубиха спестяванията си след фалита на голямата българска Корпоративна търговска банка /КТБ/.

Фондът за гарантиране на влогове в банка /ФГВБ/ похарчи – 2.5 млрд. лв. – всичко, което беше събрано от вноски на банки. Наложи се фондът да вземе още 1.2 млрд. лв. на заем от министерство на финансите, за да изплати гарантираните от закона спестявания в размер на 3.7 млрд. лв. Това от своя страна предизвика нарастване на отчетения за страната дефицит от 3 % до 5.2 %, което пък ни вкара в групата от европейски страни с макроикономически дисбаланси. Имаше и печеливши – това са тези, които бяха получили заеми от банката. По данни към 2014 г. раздадените заеми са около 5.2 млрд. лв. След намесата на БНБ и квесторите на поставената под специален надзор банка, значителна част от тези кредити в размер на 4.2 млрд. лв., по оценка на наети за целта оценители, бяха обявени за несъбираеми. Това по каноните на счетоводството, води до загуби и стопяване на капитала на банката – законова причина тя да бъде обявена в несъстоятелност. Имаше спорове от коя дата да е началото на тази несъстоятелност. Това е от значение за прилагане на правните разпоредби за евентуалните претенции към т.н. маса на несъстоятелността.

През последните дни отново се заговори за КТБ. Причината е настояването да се даде достъп до стенограмата от обсъждане при президента на страната на 29.06.2014 г., след като има и съдебно мнение, че това може да бъде направено.

Преди да се спрем на настоящия повод, ще припомним случките от началото на 2016 г., когато беше съобщено, че управляващите ще позволят нещо от доклада на „Алекс партнърс” да бъде достъпно и за други освен за поръчалите го синдици на банката. По-късно се изясни, че достъпът ще бъде разрешен само за народните представители. Както се вижда – поводът е същият, както и настоящият – обществен интерес към проблемите на КТБ.

От казаното тогава по повод на въпросния доклад, от г-н Борисов стана известно, че докладът не е бил предоставен на прокуратурата. Това може да означава, че синдиците не са открили нещо, което заслужава вниманието на този орган. Чуха се и мнения на експерти, че не можем да очакваме дейността на синдиците относно масата на несъстоятелността на КТБ да получи тласък от препоръките на въпросната фирма. Те се оказаха прави. Всеки, който има някакви познания по банкова дейност, запознат е с нашето законодателство в тази област и е отделил време, за да следи това, което се случи с КТБ през 2014 г., би проявил интерес не само към въпросния доклад, а и към това, което трябваше да направят квесторите в периода от месец август до месец ноември 2014 г. и което им беше възложено и от закона, и от УС на БНБ. След като сме решили, че е време да сме прозрачни и да спазваме законите нека да се публикуват следните документи:

– Заверен /подписан/ от регистрирани одитори годишен финансов отчет на КТБ за 2014 г.;

– Наредбата за оценка на активи в КТБ, одобрена от квесторите и предоставена на консултантите – трите фирми, предложили преоценки за 4.2 млрд. лв.;

– Докладът на тези три фирми за извършеното от тях в изпълнение на консултантските им договори;

– Списък на фирми и лица, които към началото на 2014 г. са имали кредитни договори;

– Доклад от квесторите до БНБ относно размера на загубата и определената капиталова адекватност – изисквания към квесторите съгласно решение на УС на БНБ от 31. 07. 2014 г.;

Трябва да се съгласим, че перспективата за събиране на пари, за да се удовлетворят, макар и частично вложителите и Фондът за гарантиране на влоговете, не е добра и до днес – три години по-късно. Ако ще продължим да отделяме обществена енергия в обсъждания, анализи и др., то най-добре е да се съсредоточим по въпроси, от чието разрешение тази перспектива може да се подобри. Но преди всичко трябва да сме наясно за началото. Ето как започва всичко.

В някои ежедневници и сайтове около 13 юни 2014 г. и следващите дни, започват писания и твърдения за това, че се теглят пари от КТБ и там става нещо нередно. Хората, които не четяха тези вестници и сайтове не знаят за тези тревоги. Прояви на видима паника започват, след като се разчува, че специализирана полиция с качулки са нахлули в сградата на централния офис на банката.

По същото време на сайта на БНБ може да се прочетат съобщения за тържества по случай 135-та годишнина на БНБ. В доклад на управителя на БНБ, пред отбрана публика, се изреждат успехите на нашата банкова система и как надзорът е вече пруденциален. Провежда се и нещо като научна конференция, на която известни международни специалисти хвалят нашия надзор и дейността на централната банка. На 12.06 2014 г. идва времето за нов член на управителния съвет от квотата на държавния глава. Господин Плевнелиев прави нещо необичайно – отива в сградата на БНБ и лично представя пред Управителния съвет своята избраничка – доц. Лена Русинова.

В тези дни – между честването и „качулките” никой от управляващите не се занимава с КТБ. Официалните медии – също.

Първият жест в различна от хвалбите от юбилея посока е съобщение на БНБ от 17.06 2014 г., в което се казва следното:

„По повод на публикации и предположения относно КТБ, БНБ заявява, че внимателно и отблизо следи развитието на целия банков сектор и на спомената банка”. Поводът за това съобщение е писмо от БНТ към БНБ. Националната телевизия уведомява, че при нея е пристигнало анонимно писмо за това, че подуправителят на БНБ по надзора е разследван за т.н. престъпления по служба. Телевизията пита БНБ какво се случва.

Същата вечер в предаването „Още от деня” водещият Димитър Цонев отправя въпрос какво става с банковата система. Участвам в предаването. Аз съм от групата хора, която не чете въпросните вестници, има професионален интерес и чете данните на страницата на БНБ. Отговарям уверено, че паниката е без причина и че БНБ трябва по-категорично да защити банката и цялата банкова система. На другия ден неизвестното писмо на неизвестния автор за дейността на подуправителя по надзора се появява на много сайтове. Сега и такива като мен, които не следят точно определени медии, трябва да са научили, че подуправителят на централната банка, отговарящ за надзора, се разследва за това, че не бил упражнил необходимия контрол върху някакви кредити отпуснати от КТБ. Естествено след тази информация тегленето на влогове от банката се засилва до стенен, че самата КТБ отправя на 20.06 искане до БНБ да бъде поставена под специален надзор. От позицията на днешния ден е интересно дали прокуратурата не знае кое е това лице, което настоява публиката да научи, че се разследва подуправител на БНБ.

Това е началото, което може да бъде видяно от неутрален читател и зрител на случващото се с КТБ. Сега вече всички знаем как продължи случката след официално наложения с решение на УС на БНБ специален надзор от 20.06.2014 г. до съобщението на БНБ от 07.11. 2014 г., когато пак с решение на БНБ лицензът на тази банката беше отнет, а КТБ беше обявена за неплатежоспособно още от 20.06.2014 г.

Заслужава да се отбележи, че в Закона за кредитните институции, частта за специалния надзор е със заглавие ”Специален надзор при риск от неплатежоспособност”. Това название, както и съдържанието на разпоредбите от чл. 103 до чл. 115 показват, че в тази част от закона законодателят е предвидел многобройни действия, чието извършване трябва да оздрави банката и да предотврати риска от неплатежоспособност. Следователно банка, която е поставена в специален надзор не е неплатежоспособна. За съжаление, това разбиране на съдържанието на ЗКИ, както и на смисъла на поставянето под специален надзор, не се познаваше и разбираше от повечето говорещи по медиите. Не беше трудно да се установи, че те не се интересуваха и не познаваха закона, но очевидно се ръководеха от нещо друго, защото от първия ден на сагата КТБ повтаряха, че тя трябва да бъде ликвидирана. Тези хора не проявяваха никакъв интерес, когато им се повтаряше, че така не се прави при банки с хиляди вложители, защото последиците за цялото общество са много тежки и разрушителни. За съжаление и към днешна дата това виждане се поддържа както от някои хора с научни титли, така и от политици.

В продължение на месеци банката се управлява от назначените от БНБ квестори. По закон те трябва да правят нещо за оздравяване на банката. Реално се вижда, че те не правят това. Многобройните вложители и фирми, които имат депозити и разплащателни сметки в нея нямат достъп до парите си. Те обаче са обнадеждени от съобщението на УС на БНБ от 22.06.2014 г., че КТБ ще бъде отворена след един месец. За съжаление това не само, че не се изпълнява, но и последват съобщения от страна на УС, които са противоречиви и объркващи. Квесторите не предприемат нито едно действие, което да отговаря на закона за специалния надзор. Все пак съобщават, че ще прегледат кредитните досиета. Дори обявяват, че вместо печалба както са отчели към края на месец май 2014 г. към 30 06 осчетоводяват загуба от 63 милиона лева. Взели са предвид определен лошите кредити по тяхна оценка. Въпреки това резултатът, измерен чрез показателя за капиталова адекватност е много добър – 10 %.

Може би заради това няма никакви прояви на безпокойство и от страна на тогавашното правителство. Витаят слухове за някакви заседания при Президента, на които присъстват депутати от 42-ия парламент и видни експерти. Какво си говорят, кои са експертите и какво решават – никой не знае – и тогава и сега. Необяснимо е защо не се следва предвиденото в закона, а се правят тайни заседания. Още по-необяснимо е, че участващите в дискусиите по медиите не проявяват интерес към основното в случая кой и какви кредити е взел, с какво ги е обезпечил и как могат бързо да се събират вземанията. Вместо това цялата енергия и критичен патос се насочва към вложители със значителни суми, както и към техните опити да спасят парите си чрез прихващания и други сделки. Това се заклеймява като проява, която народните представители на оня етап определят като недопустима. Оказва се към днешна дата, че това не е било съвсем така.

През лятото на 2014 г. от Европейската комисия питат БНБ защо не спазва директивата и не осигурява в кратък срок достъп на вложителите до техните гарантирани пари. Междувременно идва служебно правителство на проф. Георги Близнашки и министър на финансите Румен Порожанов. Няма парламент.

От официалната страница на БНБ, от която ние обикновените хора черпим информация, не се виждат някакви решения, които да поясняват какво може да се очаква от специалния надзор.

Още по-объркващо е, че становищата на БНБ рязко се променят след 11 юли. Увереният тон от началото на сагата, че всичко ще се оправи за един месец е заменен с обяснения от самия Управител на нашата централна банка, че това е „каца без дъно”. Същият управител едва през месец октомври в доклад до 43-ия парламент обяснява нещо, което е трябвало да каже още на 13.06 2014 г. Научаваме едва тогава, че, когато „качулките” влизат в сградата на КТБ, те са там не заради банката, а заради фирми, които ползвали същата сграда. Сигналът бил даден през месец февруари от неправителствената организация ”Протестна мрежа”. Това закъсняло обяснение вероятно е струвало на „кацата без дъно“ стотици милиони изтеглени влогове за дните от 13.06 до 18.06. 2014 г.

Отзвукът в медиите на това, което нарекохме „начало” е съзвучен с видимите външни събития, но и значително разводнен от това, че на 19.06 започва атака и срещу друга банка. Тази атака продължава около два-три дни. Тя е прекратена бързо по начина, който се прави във всички страни през последните повече от петдесет години. Оказана бе веднага и навреме ликвидна подкрепа от страна на държавната власт. Предоставиха около 1.2 млрд. лв., след което опашките пред тази нова жертва на слухове изчезват. Странното е, че и до днес, няма нито едно писание или коментар как бързо се възвръща доверието, когато мерките са адекватни на ситуацията. Една от причините за това вероятно е в закъснялото обяснение на БНБ, съдържащо се в споменатия доклад от октомври 2014 г. пред 43-ия парламент, че когато на 22.06 БНБ обещава, че ще отвори КТБ след месец тя е имала уверенията на министър Чобанов, че КТБ ще отвори на 21.07 като държавна банка. Тази информация от октомври 2014 г. за това, че акционерите ще бъдат отстранени, ако я имаше в съобщението от 22.06.2014 г. вероятно случващото се през следващите месеци би имало друго развитие. Остава въпросът и до днес кой се отказа и защо от това решение. Трябва да се отбележи, че то има два варианта: първият от месец юни – да се национализира банката; вторият от 14 юли 2014 г. предложен специален закон за преструктуриране на КТБ. Който и да е от двата подхода, ако е бил въведен, би спестил загубите на ФГВБ в размер на 3.7 млрд. лв.; загубите на тези с влогове над гарантирания размер, но и не би било възможно да се появят новите кредитни милионери, обсебили кредити за около 4 млрд. лв. Това е възможният отговор на постоянно задавания въпрос – къде са парите от КТБ. Отговорът е – в тези, които са взели кредитите.

Късметът за тези с кредитите е и в това, че когато се внася доклада на БНБ през октомври 2014 г. новият парламент все още не работи пълноценно. Докладът се приема твърде формално от комисия, която временно изпълнява функциите по бюджет и финанси. Набързо се отхвърля и предложение на акционерите на КТБ.

Въпросният доклад, въпреки че дава някои закъснели обяснения, не успява да отговори на основния въпрос, защо УС разбира едва на 11.07.2014, че въпросната банка е „каца без дъно” и въпреки това на 20.10.2014 информира новото Народно събрание, че банката е можело да бъде одържавена и отворена след месец. В доклада обаче няма обяснение защо със свое решение от 31.07.2014 БНБ нарежда на квесторите да наемат външни оценители на всички активи и пасиви и до 20.08 да докладват какви са загубите от обезценка, като тези загуби се определят по нови правила.

Важна особеност, която по-късно се премълчава, че тези правила ще се определят от квесторите, а наетите оценители само ще ги приложат. Тази част от указанията не се прилага никога, защото квесторите почти не участват в процеса на правене на правилата. От съобщение на БНБ се разбира, че от всичките кредити раздавани от банката в размер от 5.3 млрд. лв. 4.2 млрд. лв. се оценяват като лоши, което от своя страна предполага това да се осчетоводи като загуба. В решението се казва, че оценката за тази загуба ще бъде извършено до 31.10. и тя ще бъде обявена на страницата на БНБ. Нищо подобно не се случи. Счетоводният резултат не беше обявен нито от БНБ, нито от КТБ. По-любознателните намерихме счетоводния баланс към 30.09.2014 г., оповестяващ въпросната загуба на страницата на Българска фондова борса, тъй като КТБ беше публично дружество, участващо на фондовата борса.

Странно е, че беше забравено указанието до квесторите да преценят дали обезценката от 4.2 млрд. лв. е действителна загуба и ако е така да я включат в своя отчет в срок до 31.10.2014 г. Беше съобщено единствено, че на 06.11.2014 г. се отнема лиценза на КТБ, поради това че въпросната загуба е довела до отрицателен собствен капитал.

Забравено бе обещанието, че ще се публикуват правилата, по които са оценени активите и е получена обезценката от 4 млрд. лв., ще се публикува доклада на фирмите консултанти, определили загубата в размер на 4222 млн. лв., размера на счетоводната загуба към 30.09 2014 г., доклада за капиталовата адекватност. Това са важните неща около КТБ, а не съдържанието на разговорите на събралите се при г-н Плевнелиев на 29.06.2014 г.

От това, което се коментира днес от някои от участниците в това събиране при г-н Плевнелиев, проличава за кой ли път, че трябва много да сме благодарни на МВФ, който предложи и в известен смисъл наложи, паричен механизъм през 1997 г., при който бе отнета дискрецията в управлението на нашата централна банка, както и да се надяваме, че когато се наложи настоящият паричен механизъм да се смени – това ще стане чрез влизането ни в еврозоната.

Advertisements