БНБ се отказа категорично да пази доброто име на банките в България. Направи  го с отмяната на член от Закона за кредитните институции (ЗКИ). Изтрити глобите, с които можеше да наказва за разпространяване на неверни информация или обстоятелства за банките чрез медийни публикации. А само как се мяташе на амбразурата Иван Искров при консултациите при Плевнелиев на 29 юни 2014 г.  Искаше да се говори с редакторите на медиите, да им се въздейства, да не разпространяват невярната информация, било тя от Прокуратурата или от друга институция.

През 2014 г. срещу КТБ, мажоритарния акционер, ръководството и служителите се проведе безпрецедентна медийна и институционална атака. Никой вече не оспорва това. В годишния отчет на БНБ за 2014 г. е записано дословно следното: „През втората половина на юни банковият сектор бе изложен на сериозен ликвиден натиск, ескалирал от публикации в средствата за масова информация, интернет и от електронни съобщения, свързани със състоянието на определени банки. Последвалият значителен отлив на депозити от Корпоративна търговска банка АД (КТБ) и дъщерната ѝ банка ТБ „Виктория“ ЕАД доведе до изчерпване на ликвидността им и преустановяване на разплащанията им.“

Публикациите на медиите на Пеевски, можеха да отнесат доста неприятни финансови санкции, защото БНБ имаше правомощия да ги наложи.

Член 152а от ЗКИ е въведен още с приемането на закона през 2011 г. В него се казва, че който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 10 000 лв. Казва се още, че ако нарушението е извършено чрез средство за масова информация, глобата е от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 8000 до 20 000 лв. Допълнено, че ако нарушителят е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв., а при повторно нарушение – от 30 000 до 50 000 лв. Когато юридическото лице е медия размерът е от 20 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение – от 50 000 до 150 000 лв.

Този член е отменен преди година по искане на БНБ, взето с решение на Управителния съвет на БНБ и изпратено до Министъра на финансите. Отмяната на някакъв си член от закон не е новина, но нека да проследим как става това, защото съвсем не е безобиден разказа, напротив самата отмяна и предхождащият я сюжет са абсолютна театрална постановка.

Специфичното при чл. 152а от ЗКИ е, че БНБ може да наложи солена глоба на всяка личност или институция, която си позволи да разпространява невярна информация или обстоятелства за банка. Не е нужно решение на съда, а дали обстоятелствата са верни или неверни на първо време решава самата БНБ. Чак впоследствие глобата може да се оспори в съда. Размерът на санкцията обаче е такъв, че може да фалира малките независими медии.

Вижда се, че БНБ има пълно основания да се самосезира заради медийните изяви, визиращи Корпоративна търговска банка и нейното ръководство и да наложи солени глоби на множество медии и дори на Прокуратурата по ЗКИ. Има няколко жалби  внесени в БНБ, с искане да се наложат точно такива санкции. Но народната банка не реагира, няма нито една глоба.

През 2014 г,  от това бездействие става ясно, че БНБ има двоен аршин, защото вече е използвала този член от ЗКИ за сплашване на други медии. През 2012 г. сайтът „Биволъ“ получава заплашително писмо от БНБ основано именно на член 152а от Закона. Тогава  БНБ започва проверка заради четири банки, описани като „гнили ябълки“ в доклад на посланик Байърли от 2006 г., а банките са подали жалба срещу „Биволъ“ заради публикуването на доклада от Wikileaks.

Защо не предприема нищо за медийните публикации срещу КТБ през 2014 г.? Единственият отговор е защото самата БНБ участва в заговора, в плануването му, в реализирането му, в ограбването на активите на банката, в замитането на следите и най-вече на хвърлянето на прах в очите. Излезе съвсем скоро публикация, че БНБ половин година лъже, че ще бъде направена проверка на „Банков надзор“ от Европейският банков орган. Половин година твърди упорито, нещо, което знае, че не е вярно!

Какво се случва след консултациите при президента Плевнелиев през лятото на 2014 г. и тюхкането и вайкането на Иван Искров как да се каже на медиите да не правят така, станало ни известно от първата стенограма.

Иван Искров: „…Тук, според нас, трябва заедно да обединим усилията си и трябва да си призная, че аз не съм много силен в тази част, но тук трябва да се говори с главни редактори на медиите, собственици, където можем и ги познаваме, и съответно ДАНС много сериозно да си върши работата.

…. Благодаря, г-н Президент. Винаги съм се стремял да бъда ясен и разбираем. Ще спомена 7 неща, които се опитахме да формулираме заедно с колегите от правителството и Асоциацията на банките, с които Ви казах, че говорим вече втори ден.

Първото, повтарям го още веднъж – незабавно блокиране на всички дестабилизиращи източници. Това няма как да стане без разговори с главни редактори на медиите и ДАНС да върши добре работата си. Вече виждам, че в тази насока си върши добре работата. Дано да хване всички, но едва ли е възможно.“

В разгара на олелията с КТБ през 2014 г. идва ред и на едно абсолютно фиктивното, ново и драматично предложение за промяна в Наказателния кодекс, не просто за финансови санкции ами направо за затвор за неверни медийни публикации. Парламентът разглежда предложението, което е внесено от Йордан Цонев, с прякор Данчо Ментата, изключително приближен на депутата и крупен медиен собственик Делян Пеевски. БНБ многократно обяснява, че е инициатор на това предложение заедно с Цонев. БНБ и Цонев искат (т.е. ДПС и Делян Пеевски) санкция за всеки, който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на смут и страх в населението. Предложеното наказание е лишаване от свобода от две до пет години. При причиняване на значителни вреди или получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет до десет хиляди лева. Цонев пламенно се пеняви както в комисията по прави въпроси в НС, така и по всички телевизии в защита на това предложение. Медиите на Пеевски гърмят и трещят как ще има затвор за лошите…

На 30 юни 2014 г. БНБ публикува следното прессъобщение:

„Днес Българската народна банка изпрати предложение за допълнение в Наказателния кодекс до председателя на Комисията по бюджет и финанси г-н Йордан Цонев.

Предложението гласи следното:

В Наказателния кодекс, раздел „Престъпления против паричната и кредитна система“ се създава чл. 252 а със следното съдържание:

Чл. 252 а. (1) Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.

(2) Когато с дейността по ал. 1 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

Допълнението към Наказателния кодекс се предлага във връзка с разпространението през последните дни на заблуждаващи сведения и злонамерени слухове по отношение на български банки и цели криминализирането на подобни деяния.

Това предложение е в съответствие и с представената вчера от президента Росен Плевнелиев позиция на политическите партии и институциите, участващи в консултациите при държавния глава.“*

Това е поредното  и изключително нагло хвърляне на прах в очите от страна на БНБ, ДПС и Пеевски. Главно медии близки до тези депутати разпространяват невярна и манипулативна информация за КТБ, за поръчано убийство, за изнасяне на пари в чували, за обиск в банката. Кой би повярвал, че подобно предложение ще бъде прието. Пеевски сам да си предложи наказанието? Пет или десет години затвор и финансова санкция? Представяте ли си всички разпространили невярната информация в медиите да бяха прибрани в затвора и глобени. Но пък Цонев Ментата и ДПС си пишат точки за загриженост, предложени законодателни промени и „твърдост“ в решаването на проблема.

Може би няма да повярвате,  но в играта се включват ГЕРБ.

ДПС и ГЕРБ се обединяват в подкрепата си за исканата санкция от БНБ. Прието е криминализирането на публично говорене за дейността на първо четене в Народното събрание с гласовете на двете партии. БСП гласуват „въздържал се“ с аргумент, че предложението е двусмислено. Цонев защитава поправката като превенция на криминални атаки като тази срещу ПИБ, но не и срещу КТБ*.  Според Цонев приемането на тези текстове е изключително необходимо, тай като „никоя банка не може да издържи на това вложителите да изтеглят спестяванията си и юридически лица да пренасочат парите си към други банки за няколко дни“.

С реакцията се включват от Съюза на издателите и медиите, които могат да пострадат. Самите те са направили публикациите, сринали КТБ.  Обясняват, че това е цензура. Върви страшен дебат по всички медии.  Никога не е било предмет на дебат дали наличието на чл. 152а в Закона за кредитните институции е цензура или не, но в Наказателния кодекс е цензура.

От втората стенограма ни стана известно, че да бъде фалирана КТБ е решено още през юли 2014 г. Припомняме, че и двата документа бяха публикувани след дълги мъки заради повече от 45 отказа да бъде предоставена информация по Закона за достъп до обществена информация за тези срещи, обжалване на отказите и решения на съда, които задължиха президента да ги публикува.

Медии съобщават, че между първо и второ четене от текста са махнати дефинициите „с цел всяване на смут и страх в обществото“ и „който разпространява невярна или друга информация“. В окончателната редакция изрично се предвижда „вредоносна цел“. В крайна сметка приетият от комисията текст звучи така„Който с цел да набави за себе си, или за другиго имотна облага, или да навреди, разпространява неверни сведения за финансовото състояние на банка или финансова институция и от това могат да настъпят значителни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 5 години.“ Бавно и полека всички зъби на поправката са избити, да не би пък случайно нещо се обърка и я приемат. Защото доказването, че  предумишлена цел е имотна облага е много сериозно невъзможно в България.

А от БСП дори се напъват и те да участват в наддаването и предлагат цял нов текст, според който длъжностни лица – служители на БНБ или друга банка, които не предоставят информация, дължаща се по силата на нормативен акт, или пък предоставят невярна информация, и от това могат да настъпят вредни последици, се наказват с от 5 до 10 г. лишаване от свобода и глоба от 5000 до 10 000 лева. Ако вредните последици вече са настъпили наказанието става от 7 до 10 години затвор, а санкцията от 20 000 до 50 000 лева. Правната комисия одобрява  и този текст.

След като са минали и вторите консултации при президента, където всички са се разбират да фалират КТБ, вече няма нужда от този цирк. Следователно предлаганите промени в Наказателния кодекс не са приети. Не защото има разумен аргумент, а защото ГЕРБ бойкотира гласуването при второто четене. Бойкотът е лично обявен от Бойко Борисов. И това ако не е по сценарий, ясно режисиран, здраве му кажете.

ГЕРБ предупреждава, че може и да не подкрепи исканите промени за банките в Наказателния кодекс. Бойко Борисов обвърза подкрепата с искане управляващите от БСП да си признаят откъде ще бъдат взети парите, които ще покрият дефицити, след като държавата оздрави поставената под надзор Корпоративна търговска банка.  БСП пък не си признават. И  депутатите от ГЕРБ изпълняват заканата на лидера си Борисов да не подкрепят криминализирането разпространяването на невярна информация за банковата система. Членовете на правната комисия от ГЕРБ не отиват на заседанието, на което текстовете се гледат за второто четене. Това се случи и в пленарна зала, няма кворум, няма приета санкция.

Чувате ли аплодисментите зад кулисите. Санкции и чудо, глоби, затвор, въобще… кой би посмял да изрече лъжа повече. А през цялото това време БНБ има пълното правомощие да глобява. Член 152а от ЗКИ е в сила, но какво от това. Нали вече имат уговорка. Медиите са на Пеевски, Искров ли да ги глоби?

Вижте още: КОЛКО МАЙКИ ИМА ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ? Държавен вестник&Телеграф – 2 епизода

BNB_rukovodstvo_2017И, за да не би пък някой пак да поиска БНБ да пази банковата система в държавата, новото ръководство взема решение да бъде предложено отпадане на въпросния „неприятен“ член от ЗКИ. Не, че Искров го прилага, но явно им пречи, щом така внезапно се сещат за него. Нямаме информация какъв е повода и какво налага отпадането на разпоредбата. Важното е да я няма.

През януари 2016 г. заседанието на Управителния съвет на БНБ е доста трудоемко за всички, много неща са решили. Между решенията за отказ за издаване на лиценз; имуществени санкции за извършване на дейност без лиценз; приемане на наредба за изчисляване на вноските на банките във Фонда за гарантиране на влоговете; въвеждането на европейски директиви в Закона за платежните услуги и платежните системи; увеличаване на правомощията на банковия надзор; възнагражденията на Искров и компания… попада и  „Отпадане на чл. 152а от Закона за кредитните институции, според който централната банка може да налага глоби и имуществени санкции за разпространяване на невярна информация, чието приложение е в противоречие с мандата на централната банка и основните принципи за упражняване на ефективен банков надзор.“

Предложените промени са изпратени на министъра на финансите, който е както знаете е Владислав Горанов, който пък в качеството си на експерт на ГЕРБ придружава Бойко Борисов на консултациите при Плевнелиев на29 юни 2014 г.

Вижте цялото Прессъобщение на БНБ от 21 януари 2016 г., защото в него има и линк към още една интересна тема –  възнагражденията на УС на БНБ и методиката за тяхното определяне.

Отпадането на чл. 152а от ЗКИ е включено в раздела за „преходни и заключителни разпоредби“ на промените в Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), свързани с  въвеждането на европейските норми в него. По предложение на министерството на финансите разбира се. Включено е като някаква заключителна разпоредба, въпреки че тази санкция от Закона за кредитните институции няма никакво отношение към самия Закон който депутатите променят за да сме „ок“ с ЕС. Изобщо не е коментирано отпадането на санкцията от правомощията на БНБ, в рамките на няколк месеца, в които тече приемането на предложените от МФ промени. Няма нито една медийна публикация. Никой не обелва и дума нито от комисии в НС, нито пък при гласуването. Вероятно не са го видели изобщо. В брой 59 на Държавен вестник, заедно с приетите промени на ЗПУПС, отпада и бремето БНБ да пази доброто име на банките.  Единственият аргумент си остава този, копиран дословно, точно както са си го написали БНБ, че  приложението на чл. 152а  е “в противоречие с мандата на централната банка и основните принципи за упражняване на ефективен банков надзор.“  Може и да е така, но Йордан Цонев нищо не е казал по темата, нито Искров, нито който и да било.

Трябва или не трябва да съществуват възможности за санкции при разпространение на лъжи за банките е тема за дебат. Какви да бъдат те, това цензура ли е или не, кой да отговаря за това. Въпросите са много, но без отговор. Подобни тихи отмени на законови разпоредби  винаги имат последствия.

Все по ясно става, че БНБ** е една от най-неадекватните институции, в това което се случи с КТБ през 2014 г. Има голям дял в съсипването на банката след затварянето й. Нещастие е де си БНБ, днес повече от всякога.

Нещастие ли е да си медия на Пеевски?

media-manipulation2

Последният оповестен доклад за свободата на медиите за пореден път показва, че в България медиите са зависими от субсидии, от политици, от рекламодатели и от какво ли още не. Няма нужда да повтаряме огромния процент на концентрация в ръцете на депутата Делян Пеевски.

Вижте: Четвъртата власт и изборите – не знам, не видях, не чух  и  Новият живот на КОЙ

 

Материалът е допълнен на 4 август 2017 г. с прессъобщението от БНБ

========

*Може да видите част от аргументите на Цонев в браненето на ПИБ, но без да се споменава КТБ доста подробно например в Mediapool

**В момента БНБ може да глоби само някой, който извърши или допусне извършването на нарушение на Закона за кредитните институции, на Регламент (ЕС) № 575/2013 или на нормативен акт по прилагането им или на Регламент (ЕС) № 1031/2010, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 1000 до 4000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 12 000 лв.

 

Advertisements